Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
14.01.2010 14:30 -
НОВОТО Начало
Автор: lagarder55
Категория: Бизнес
Прочетен: 1080 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2010 18:22
Прочетен: 1080 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 05.04.2010 18:22
Защо започнах с това интервю?
Защо озаглавих блогът си ВСИЧКИ ЗАЕДНО?
Защо написах – Заедно можем повече?
И накраят (впрочем има ли край?)
ЗАЩО “Пазаруване през Интернет?”
Колко пъти на ден си задаваш този въпрос -“защо?”?
Никой не брои! По някога това ЗАЩО кънти доста в главите ни. А по някога просто не отговаряме на въпроса си!
Ето за това започнах блогът си!
Като начало ще кажа няколко думи за себе си.
С чудото на двайсти век, компютъра, се за “запознах” в средата на 80-те години. Бяха ме запленили в ученическите ми години книгите на Айзък Азимов, Олег Ефремов, Станислав Лем, Стругацки и много други. В тях постоянно срещах това удивително творение. Все още не знаех историята на Джон Атанасов и каква революция предстои в общуването между хората. Доста по-късно се появи и “Седморката на Блейк” с прословутия “ОРАК”. Постоянно мечтаех да пипна, да се докосна до това “чудо” КОМПЮТЪРА. И когато ГО видях, в залата бяха поне 20 Правец-8, не знаех какво да правя, как да го включа, какво да гледам. По онова време имаше един сочен израз- “какво гледаш като индианец пишеща машина”. Е, аз изглеждах точно така.
Показаха ми, дадоха ми насоки, щракнах няколко пъти и това беше. Разбрах , че ще трябва да се образовам. В училище и в техникума никой не ни бе обяснил или показал как и какво.
В книжарницата намерих нужната литература, дори си закупих и поредицата от 12 книжки. За няколко дни ги изчетох. Но не е било нужно само да ги ЧЕТА а и да разбера същноста на материята. И започнах от ново.
И така няколко седмици, вечер преглеждам няколко лекции, на другия ден в залата пред Правец-а, щракам на клавишите и разучавам БЕЙСИК-а, езика с който ще си говоря с компютъра. Бях направо щастлив когато преписах първата програма с която ГО накарах да ми покаже часовник на екрана. Пет минути се възхищавах. Гордо оглеждах хората около себе си, всеки забол поглед в клавиатурата и екрана, в очакване някой да ме похвали- видите ли, аз направих това. В края на петата минута осъзнах , че не аз съм го направил а хората преди мен, т.е. аз вървя по техните стъпки, правя това което те вече са направили.
Месец два след началната ми среща с компютъра разбрах , че мечтата ми се е сбъднала. Аз вече знаех какво е КОМПЮТЪР, че ТОЙ не се е появил от нищото, че ТОЙ не е създаден да ти показва само чавовник. Почувствах какво е ОРАК във филма.
И от този момент мечтата ми бе да имам компютър, мой собствен.
Минаха години, появиха се публикации за ИНТЕРНЕТ, нещо не чувано и невиждано. По филмите виждахме герои които се разхождат с някакви ранички и говорят по телефон. Постепеннно и по нашите улици се появиха тези “подвижни” телефони, до като днес те вече никому не правят впечатление.
Мечтата ми за компютър не угасваше, подхранвах я с четиво постоянно.
Малко след новото хилядолетие се запознах с хора които започваха да изграждат кабелна мрежа за ТВ в моят град. Стана въпрос и за компютри. Подскочих от радост като разбрах , че ще продават на изплащане компютри втора употреба. За мен бе супер. Веднага заявих, че ще съм първият. Само , че малко ще почакам да започнат изграждане и на Интернет мрежата. Събирали желаещи. Е, аз бях първият. В следващите няколко дни разговарях с мои приятели и познати. Доста от тях заявиха , че са готови да се включат в тази мрежа.
И тук идва най-трудното. Купих си компютъра-DEL. Ами сега, “то не било компютри ами компоти”. Знанията ми от преди няколко години отидоха на кино, не ми служат. Хайде пак на ново. WINDOWS, нова дума и пак английска. Никак не разбирах това което се появяваше на екрана. Е, бях научил някои значения от бейсика, delete, open, file и още малко, но това се оказа недостатъчно. Не знаех , че това са диалогови прозорци с които компютъра комуникира с мен. Аз трябваше да ги разчитам за да му кажа какво и как да го направи. Пак попаднах в задънена улица. Е, имам пиятели които ми помогнаха. Дадоха ми програми за превод и постепенно започнах от ново. За месец и нещо успях да повреда ОС няколко пъти, да се науча да я преинсталирам и да си инсталирам нови програми. Пак по системата – СТЪПКА ПО СТЪПКА. Имах около себе си хора които бяха минали по този път.
И ДОЙДЕ ДЕНЯТ ! ! !
Да, дойде. В един прекрасен слънчев ден Интернета влезна в дома ми. Тогава се отвори най големият прозорец който бях виждал. Често си го наричам ГОЛЯМОТО СЕЛО. И отново трябваше да се уча. Постоянно изкачаха нови и непознати неща. Но вече имах МРЕЖА, а в нея имах познати които ми помагаха.
И така е до днес и за напред.
Ще те запозная с приятелите ми. Те също ще ти помагат!!
Ще те запозная с приятелите ми. Те също ще ти помагат!!
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 8